С тази история, която засяга темата на привързаността в рамките на двойката днес бихме искали да помислим какви са механизмите на несигурната привързаност как генерират страдание в нас и ни влияят, когато се опитваме да контролираме и доминирам другият използва любовта като извинение.
Опитайте се да си зададете тези въпроси: какви са разликите между любовта и привързаността? Защо ги бъркаме? Как зависимата привързаност ви влияе?
– Джиду Кришнамурти –
Принцът и лястовицата: емоционална привързаност
Принцът прекарваше дните си, гледайки през прозореца в очакване нещо да се случи . С него имаше само слуга, който отговаряше за пазаруването и поддържането на замъка чист. - Какъв скучен живот - въздъхна той.
В една априлска сутрин една лястовица кацна на перваза на прозореца му.
Лястовицата се върна
От този момент нататък принцът прекарал дните си в нетърпеливо очакване на завръщането му. Най-после настъпи дългоочакваният ден и лястовицата се върна да му изпее нова песен. Принцът се почувства истински късметлия. - Ще му бъде ли студено? - попита се той малко преди да поднови полета си.
На третия път, когато се върна, принцът се зачуди притеснен дали птицата е гладна. опити той му заповяда да построи и къщата. — Проклетата птица — измърмори слугата.
Вътре в клетката принцът постави насекомите и водата, както и няколко копринени платна като легло. Когато видя птицата да каца на перваза на прозореца той доближи пилотската кабина до него и се зарадва на гледката на животното, което утолява жаждата си и се наслаждава на храната които той беше подготвил за него. - Харесваш ли тези насекоми, моя сладка лястовиче? - попита я той. -Лових ги за теб- добави той. С кратко чуруликане
Принцът живее в несигурност
Тогава принцът беше обзет от безпокойство. Ами ако никога не се е върнала? Ами ако беше намерил по-добър дом, в който да се подслони? Може би други принцове биха построили по-добри къщи или сами биха ловували насекоми. Не можеше да го позволи. Нямаше такава лястовица на света!
Принцът прекара два дни без да спи и без да може да мисли за нищо друго, докато не реши да отдели времето за правене на малка врата с катинар за малката къща. Лястовицата се върна както винаги и когато тя влезе в клетката, за да опита храната, тя беше заключена вътре от принца. – аз те обичам –
Малко объркан лястовичката се остави да бъде увлечена от идеята за комфорт .
Принцът постави клетката на нощното си шкафче, за да може всяка сутрин да й казва добро утро, като я гали по главата. -Ти си моята лястовица, изпей ми песен любов- помоли я той. -Тази гледка никак не е лоша- помисли си лястовицата. И той запя. Но с течение на времето си музика в крайна сметка избледняваше, докато не изгасне напълно.
Лястовицата губи песента си
-Вече ли не пееш?- попитал я изненаданият принц. -Вашето пеене ме направи щастлива.
- Пеенето ми беше вдъхновено от клокоченето на потока, шумоленето на вятъра сред клоните на дърветата, отражението на луната върху скалите на планината. И аз ти го върнах весело Откакто съм затворен в тази клетка, вече не мога да намеря за какво да пея.
-Правя го защото те обичам-
-СЗО? Какво е ловец? - попита тя.
-Аз те защитавам и се грижа за теб, тук си в безопасност от всякакви опасности.
Един ден принцът се събуди стреснат. Той се канеше да погали лястовичката, но я намери мъртва.
Взет от гняв тя потърси слугата си и го уволни, защото несъмнено едно от насекомите, които той беше ловувал, я беше убило. Фактът, че е открит виновник, не беше утеха за принца, който се чувстваше още по-самотен и беззащитен, отколкото когато още не беше срещнал лястовичката. Докато друга не кацна на прозореца му и не му изпя песен: най-сладката, която имаше.
Взаимоотношенията с ключалка изпускат любовта
Тази история обяснява как работи привързаността в двойните взаимоотношения, показвайки ни как нашите страхове и страхове често надделяват над желанията и правата на другия. Той ни казва един факт: опитът да се трансформирам хората, които познаваме, не правят нищо, освен да ги дистанцират от егото и щастието им. Без да осъзнаваме, ние ги лишаваме от това, което са.
Изправени пред обстоятелства на празнота и самота, можем да поемем отговорността да се измъкнем от това сами или да изберем да прехвърлим отговорността на партньора си, като установим зависима връзка.
Привързаността може да генерира объркване в нас, като ни кара да преувеличаваме качествата на любимия човек и превръщайки го в нашите очи в уникално и незаменимо същество, като впоследствие увеличава тревожността при мисълта за възможната му загуба. С извинението за неговата защита или благополучие можем в крайна сметка да лишим другия от свободата му.
Това е история за привързаността, но е и история за любовта. Любовта е приемане и зачитане на начина на съществуване на другия човек, желание за тяхното щастие дори преди задоволяване на собствените нужди и го остави да лети, когато трябва, ако това го прави щастливо – точно като лястовиците.
*Оригинална история от Мар Пастор.
