Може да ни липсва някой, да изпитваме носталгия по всичко, което сме преживели с човек, когото сме обичали, можем да искаме тези спомени да се повтарят, да се разчувстваме отново или да продължим да си задаваме поредица от въпроси: защо всичко свърши? Можеше ли да тръгне по друг начин? Какво щеше да стане, ако...? Но тази носталгия не означава непременно, че искаме въпросният човек отново да се върне при нас.
Може да е трудно да пропуснете някого, понякога това чувство може да бъде придружено и от болезнена болка, защото носталгия голяма част от това, което се връща при това мисловно пътуване в миналото . Има обаче причина, поради която всичко е свършило и спазването на дистанция ни помага да избегнем изкушението да се върнем, защото дълбоко в себе си всъщност не искаме да го правим.
Можем да пропуснем човека или историята, която сме имали, това значително променя значението на спомена. Понякога не искаме човекът да се върне при нас, а само историята да се повтори и това не трябва да се случва със същия човек. Историята и усещанията, които изпитахме, могат да бъдат частично повторени може би този път с нов спътник .
Има хора, които се появяват в живота ни за ограничено време, дават ни положителни и отрицателни неща и там свършва пътят, който сме споделили с тях. Когато някой ни липсва е добре да помним, че историята има две страни и нашата ще продължи да е там и именно благодарение на това можем да продължим да се наслаждаваме на сладкия вкус на онези моменти, които го правят специален.
Никога няма да върнем онези, които са си отишли, дори и да се върнат
Тук разликата между усещането става важна липса на човека или спомените. Когато историите свършат, няма какво да се прави и дори да искаме да повторим всичко със същия човек, то никога няма да бъде същото . Хората съзряват, растат, развиват се и затова никога не се връщаме на същата точка.
Започването отначало с някого, когото вече познаваме, с когото вече имаме споделено минало или някой, с когото се опитваме да повторим моменти, вече преживени в друг период, ще означава започване от различна точка, поради което може да не живеем или да чувстваме същите неща, както преди.
I спомени които сме събрали, нека ги оставим там. Нека се насладим на добрия вкус, който ни оставиха нека ги оставим да се почувстват отново, когато затворим очи, нека оставим очите ни да се напълнят със сълзи понякога, когато мислим, че тези моменти вече ги няма, но нека се чувстваме щастливи, че сме ги изживели и защото по някакъв начин продължаваме да ги пазим в себе си.
Ние сме всеки един от спомените си и затова трябва да ги изживеем по този начин. Когато някой ни липсва, нека го изживеем по този начин. Но ако ни наранят, когато се върнат, тогава нека ги оставим там, нека не се правим, че помним или насилваме нещо, което вече го няма. Може би някой ни липсва, но не искаме той да се връща.
Да ни липсва някой означава да изпълним моментите си със спомени
Защото липсва това същество, пълно с спомени на моменти на приключения на истории е пълно с живот, но също и с минал живот . Не би било добре да стоим на едно място. Имаме своите минали неща, които ни липсват, но имаме много повече пред нас, за да продължим да изпълваме спомените си.
Нека сложим край и да продължим, ако това беше нашето решение извън носталгията. Нека спрем да бъдем пълни с минало и да отворим очите си за това, което ни очаква. Хората от миналото ще останат запечатани в нашите спомени и емоции, но хората, които чакат да тръгнат с нас, нямат търпение да разтворим обятия си.
Да бъдеш смел също означава да имаш отново вяра и да продължаваш да пропускаш но смея с нови хора дайте възможност на другите да запълнят празнините, които сега чувстваме поради липсата на някого. Но преди всичко намирането на хора, които ни изпълват и които продължават да ни дават нови неща, които не изтриват паметта ни, а ни дават възможност да създаваме нови истории.
