Виртуалният свят е среда, която ни тласка да изградим един или повече герои, за да взаимодействаме с другите. Показването и демонстрирането в социалните мрежи вече е рутина . Тези платформи са истински витрини, които всеки от нас попълва, тъй като желае да представи човека, който би искал да бъде.
Обратното на виртуалното не е реалното, а настоящето. В интернет хората нямат материално присъствие. По един или друг начин всички сме способни да скрием част от себе си или да позволим на другите да видят само това, което искаме. Същото явление може да се приложи и в реалния живот, но рядко става толкова властно, колкото в интернет. В днешно време е възможно да се покаже и демонстрира практически всичко в социалните мрежи.
Това явление, което в началото може да изглежда нереално и дори игриво, рискува лесно да се превърне в истински проблем. Всъщност не е необичайно, показвайки себе си в социалните мрежи като това, което не сме, ние адаптираме ограниченията, които имаме в реалния живот, към тази динамика, като в крайна сметка объркваме себе си и другите по отношение на истинската си идентичност.
В миналото си бил това, което си имал, сега си това, което споделяш
-Годфрид Богард-
Какво можем да покажем и демонстрираме в социалните мрежи?
Виртуалността сама по себе си дава възможност за фалшифициране на самоличността. Можете да съобщите всичко на друг човек в реално време без последният да има възможност да провери истинността му.
Едно е да показваш и демонстрираш в социалните мрежи, друго е да го правиш на живо. Виртуалната реалност не ви позволява да влезете физически контакт с другия човек нито следователно да противопоставя казаното на нечие лично възприятие за реалността.
При това положение има всички условия играта на идентичност да върви по много тънка граница. Често не го осъзнаваме, но инсценираме а характер който представлява нашето идеално аз. Представяне, което създаваме, за да го подхранваме и обогатяваме.
Одобрение и възхищение
л’ идентичност, която изграждаме във и за социалните мрежи включва рискове, които обозначаваме като положителни. Всеки път, когато публикуваме нещо, в замяна получаваме обратна връзка от общността. Признание, ако съдържанието е било харесано или безразличие, ако не е било харесано. Това създава прецедент, който ни кара да идентифицираме и признаем това, което се оценява и възхищава от нашата виртуална общност.
Показването и демонстрирането в социалните мрежи също е начин да се конкурирате с другите на социалния пазар. Тези, които са достатъчно потопени в този виртуален свят, се чувстват като съдници на другите, често показващи тревожна строгост. Връзките, произтичащи от тези взаимоотношения, са колкото фалшиви, толкова и крехки.
Одобрението и възхищението, които възникват в социалните мрежи, не са сравними с тези на една истинска истинска връзка ; те са по-скоро плод на сбора от Получени харесвания и техните последователи. Точно на тази концепция се раждат много инфлуенсъри, които са най-свикнали с този пазар на личността; всичко е готово за употреба и може да се сменя.
Самоизмамата е истинският проблем
Социалните мрежи са родени, за да генерират печалби, което само по себе си не е непременно лошо нещо. И все пак това е плодородна почва за увеличаване на групов натиск и за консолидиране на тенденции, които не винаги са градивни или удовлетворяващо за хората и обществото.
Социалните медии са пространства, благоприятни за тривиализиране на това, което е релевантно. Инструменти, които разделят, а не обединяват; които подклаждат микродиктатури на мнения, карайки тези, които не се чувстват уверени в себе си, да изградят фалшиви и измамни идентичности.
В същото време те упражняват много силна кондиционираща сила. Показването и демонстрирането в социалните мрежи може да се превърне в действие, към което те се стичат много повече очаквания и чувствата на тези, които наистина трябва да бъдат излети. Да останеш незабелязан, след като си публикувал нещо, е разочароващо и се счита за унизително към себе си и към реалната среда.
Диалогът и споделянето на тези виртуални платформи е само един от многото начини, по които трябва да се свържем с другите . Ако позволим да бъдем погълнати от социалните мрежи, в крайна сметка ще омаловажаваме личността си и ще се откажем от възможността да имаме по-дълбоки преживявания на приятелство и себеизразяване.
