След 82 години интензивен живот, на 7 ноември 2016 г. ни напусна Леонард Коен. В едно от последните си интервюта, дадени пред в The New Yorker артистът разкри, че е съзнавал, че сърцето му скоро ще спре да бие, като обаче заяви, че е готов да посрещне смъртта. Единственото нещо, което поиска, беше да живее достатъчно дълго, за да завърши последната работа, която беше започнал.
Само няколко месеца по-рано Нобеловата награда за литература беше присъдена на Боб Дилън, предизвиквайки смут сред онези, които не без основание твърдяха, че истинският гений, способен да слее музика и поезия, е не кой да е, а самият Коен. Ако някой заслужаваше награда с такава стойност, без да отнема нищо от Дилън, това бяха Леонард и неговите текстове. Днес, когато сърцето му вече не тупти, ние, които имахме късмета да познаваме музиката му, смятаме, че това щеше да е страхотна и заслужена почит.
В това наше малко пространство, което днес е малко по-тъжно поради смъртта му, искаме да му отдадем почит заедно с вас.
-Леонард Коен-
Живот, изцяло посветен на музиката и поезията
Канадец по произход и голям почитател на Лорка по избор, в текстовете си той засягаше теми като сексуалност, религия, политика или изолация, но преди всичко любов. Усещане, което думите му описват като чувствено, еротично и безгрижно голо тяло на жена. Любовта в неговите текстове не включва траур по загубата – неговата е любов, която лекува и лекува.
Въпреки дебюта си в кариерата с акустична китара, срещата му с испански китарист го кара да се влюби в акордите, които могат да произлязат от класическия. Друга негова опорна точка беше Лейтън, за когото каза, че съм го научил как да се облича, той ме е научил как да живея вечно.
След като остави почти неуспешен университетски опит в Ню Йорк, той самият говори за него като за страст без плът, любов без кулминация; По-късно се завръща в Канада, по-точно в Монреал, където съчетава поезията с други странни работи, които му позволяват да оцелява.
Неуморният пътешественик намери това, което ще се окаже любовта на живота му на остров Хидра в Егейско море . Мариан Илен току-що се беше разделила с норвежеца Аксел Йенсен, от когото имаше дете. Изглежда, че жената плачеше в магазин за хранителни стоки в пристанището на Хидра, когато непознат се приближи към нея от съжаление и я покани да се присъедини към приятелите му. Беше Леонард Коен и той започваше идилия на страст, която щеше да продължи седем години.
Всъщност песента Здравейте Мариан първоначално носи името на Хайде Мариан и беше поканата на певицата да опита отново. Любов, която никога няма да свърши толкова дълбоко, колкото тази към думата – под формата на поезия или литература музика .
Мариан почина миналия юли от левкемия, оставяйки празнота в Коен, която той така и не успя – нито се стремеше – да запълни. Знай, че съм толкова близо до теб, че ако протегнеш ръка, можеш да достигнеш моята пише певецът в писмо, посветено на жената на живота му.
Наградата на принцесата на Астурия и нейното виждане за поезията
Когато беше удостоен с наградата „Принцесата на Астурия“ през 2011 г., Коен изнесе реч, която остана запечатана в очите на всички, които обичат поезията. С елегантната си рокля страхотно усмивка
как така Художникът смяташе, че поезията идва при него и затова той няма власт над нея. В този смисъл със своята особена ирония . Поради това Коен частично призна, че се смята за смирен шарлатанин по отношение на награда, която трябваше да се припише на естеството на нещата, а не на лични заслуги.
Заслуги или не, единственото сигурно е, че качеството на работата му е безспорно и че с работата си той ни е дал подарък, на който всички сме имали възможност да се насладим. В кратката си реч той каза още, че притежава испанска китара от 40 години и как е изпитал желание да я помирише, преди да замине за Испания. Той също така каза, че миризмата му е дала усещането, че дървото никога не умира...
Със своите творби и своя гений той със сигурност се превърна в дърво в сърцата ни, в което ще живее вечно.
