Когато искате да намерите партньор, трябва да сте готови да търсите. Въпреки че изглежда очевидно, много хора правят точно обратното. Страх, незрялост, нежелание за обвързване и много други причини действат като бойкотиращи фактори в процеса на избор на партньор.
Важно е да се разграничи желанието за създаване на двойка от наложителната нужда да имате партньор. Последното произтича от трудността да останеш сам със себе си и от отчаяното търсене на някой, който може да запълни тази празнота.
Намиране на партньор и лична самота
Личната самота изглежда е причината, която кара хората да намерят партньор. Но това не е добро начало, когато имате предвид самота отрицателно състояние.
Като цяло самотата е свързана с обезценяване на собственото състояние. Чувствате се нежелан, избутан, отхвърлен, маргинализиран, отхвърлен, изоставен. Това състояние е свързано с тъга, мъка и депресия.
Този начин на мислене се наблюдава в цялата история от библейската заповед, която казва, че не е добре човек да бъде сам, до стиха на една емблематична песен от 60-те години, която гласи Много съм самотен и тъжен в този изоставен свят.... Самотата е неодобрена не само за тези, които я изпитват, но и на социално ниво.
Ако самотата има толкова много негативни аспекти, кой може да иска да бъде сам? Въпреки това, няма абсолютно условие за самота; можете да се почувствате сами, дори ако сте с някого.
Самота в двойката
Едно от най-трудните уединения е чувството на самота в двойката. Този тип самота създава множество емоционални недостатъци. Към това трябва да добавим и контекста, в който живеем.
С течение на годините социалният контекст, в който човек живее, напомня на човека, че е останал необвързан, че няма партньор, че не е сключил брак, че не е създал семейство, че няма деца и т.н. Цяла поредица от несъвършенства, които карат хората да се чувстват неадекватни. Това е особено вярно, когато повечето ви приятели са женени, очакват деца или вече имат семейство. Тези ситуации са като огледало, което показва какво искате и нямате.
Именно този контекст засилва трагичния образ на самотата и оказва силно въздействие самочувствие на хората. Сблъскваме собствените си грешки с това, което нямаме. Все едно имате неизплатен дълг. Това състояние се преживява като непоносимо и в крайна сметка човек се опитва да избяга от самотата възможно най-скоро.
Това, което се случва, е, че в това отчаяно бягство от самотата често сме склонни да изберем човек, който може да запълни тази липса, това чувство сам. Това ни кара да създаваме призраци на идеални проекции, в които другият всъщност не е друг човек, а нещо като голям екран, на който се проектират нашите нужди.
Такава нужда показва нашите недостатъци. Да нямаш партньор обаче не означава непременно да имаш недостатъци. Обикновено хората, които имат недостатъци, установяват емоционални връзки, основани на зависимост, защото не могат да живеят със себе си и търсят препратки в двойката. Също така се опитваме да запълним лична празнота, като търсим признание от другите.
Важно е да се има предвид, че тази нужда ще генерира безпокойство което създава определено поведение. Това катерене по огледалото – причинено в много случаи от страха да не останеш сам, липсата на признание и ниското самочувствие – води до избор на партньор, с когото е трудно да имаш дълбока връзка.
Намирането на партньор по необходимост: какви са последствията?
Когато сте принудени да си намерите партньор поради необходимост, вие правите избор, който бихме могли да определим като отчаян. Това е така, защото субектът поставя другия на пиедестал в търсене на признание от последния. Това е едно от последствията от лоша любов и представлява основата на отчуждението между членовете на двойката.
Тези отчаяни избори са сравними със самоизпълняващи се пророчества. Толкова се опитваме да не бъдем сами, че накрая отново оставаме сами. Тези двойки не са обречени да продължат дълго, връщайки субекта към първоначалната ситуация на самота.
Още една версия на самотата
Има обаче и друга версия на самотата, която няма негативна конотация и която подобрява самочувствието ни. Това е, което ни позволява да се чувстваме добре със себе си и да се наслаждаваме на времето, което прекарваме сами.
Човек с добро самочувствие е взаимозависим и липсата на партньор все още му позволява да споделя ценното си време. Обикновено това са хора, които не са стресирани от безпокойство или отчаяние и които се наслаждават на времето си и ценят себе си.
Да имате това съзнание и да цените времето си означава внимателно да изберете кога да приемете покана или съзнателно да решите кога да прекарате време с някого. Когато се чувствате добре със себе си, вие оценявате и оценявате времето си. Следователно човекът става избирателен, защото не иска да си губи времето ненужно. Тук не става въпрос за защита, а просто за предпазливост.
В крайна сметка първият партньор, който имаме, е самотата, която не е нищо друго освен условие, без което не да има връзка с друг човек.
Ако искате да изберете добър партньор, първо трябва да установите здрава връзка със своята самота. Това означава да имате здравословна връзка със себе си.
Изберете партньор, защото искате
Изберете човек, изхождайки от зряло желание на възрастен и без да бъдете водени от него невроза дава ни възможност да намерим партньора, като наблюдаваме както положителните, така и отрицателните аспекти. Бихме искали да подчертаем, че това не са положителни или отрицателни аспекти сами по себе си, а се отнасят за отделния човек. Следователно те отговарят на лични и субективни нужди.
Намирането на партньор, защото го желаете, означава да приемете самотата си. Ако се чувствам добре сам със себе си, ще трябва да направя внимателен избор, когато искам да споделя ценното си време с друг човек.
Да приемете самотата си и да се чувствате добре сами са отправната точка за избор на добър партньор. Това също означава да внимаваме, когато се окажем, че избираме партньор в определен момент от живота си.
Изключителната предпазливост обаче може да ни накара да бъдем твърде избирателни в нашите изследвания. Всъщност не е необичайно да преминете от отбранителна позиция към фобия към връзка. В тези случаи рискувате да останете сами (самота, бъдете предпазливи, отбранителна позиция, фобия = самота).
Може да изглежда като категоричен императив, но ако изберете партньора си по необходимост, рискувате да се окажете в такъв токсична връзка и в играта на лоша любов. Не е същото като да искаш партньор или да имаш отчаяна нужда от него. Има забележителна разлика между човек, който иска някого, и човек, който се нуждае от някого.
За да го обясня с метафора, необходимостта е като да издържиш три дни без да ядеш и да седиш в ресторант. Отчаянието ни кара да изядем първото нещо, което ни попадне, например хляба, който току-що ни донесе сервитьорът. Не чакаме менюто, а когато ни го донесат избираме ястието, което може да се приготви най-бързо. Напротив, ако хапнахме, когато сме в ресторанта първо ще поръчаме предястие и след това спокойно ще изберем ястието, което ни харесва най-много.
Чувството за себе си и самотата ни, макар и да не са показатели за правилен избор, ни позволява да избираме свободно и без да бързаме. Това означава, че избирате да започнете от релационна симетрия от равно условие. Ако обаче сме отчаяни, лесно ще бъдем манипулирани.
Идеализация и реалистична визия
Изборът на партньор предполага избор само на един субект (човекът, който избирам), но с две лични последици. При първия избраният човек е идеализиран и се наблюдават само добродетелите, които ние вземаме под внимание или му приписваме. Във втория избирате човека такъв, какъвто е в действителност със своите силни и слаби страни.
Въпреки това е добре да се отбележи, че в процеса на формиране на връзката като двойка идеализацията съответства на първия период, докато реалистичната визия поема в по-късна фаза. Това обаче не винаги се случва, защото би означавало да видите двойката в тяхната цялост; в неговите положителни и отрицателни аспекти.
За да преминете от идеализация към реалистична визия, е необходимо да приемете и разберете аспектите на партньора, които не се считат за положителни (добродетели, недостатъци = истинско човешко същество).
Тези, които избират по необходимост, вземат предвид само онези аспекти на другия, които задоволяват собствените им нужди. Виждате само това, което искате да видите, и елиминирате останалото. По този начин се отрича съществуването на аспекти, които не се харесват, и на партньора се приписват характеристики, които той няма и върху които се моделира идеалът на двойката, която човек иска да формира.
Тези, които искат да сформират двойка и познават себе си достатъчно, са по-обективни в избора си. Ако знаем кои сме и какво искаме, ще разберем по-добре кой всъщност е партньорът и какво представлява той за нас. Така той ще бъде истински, а не идеализиран човек.
Човекът, който избира, изхождайки от желание, вижда другия в неговата цялост, докато човекът, който избира по необходимост, взема предвид само идеализираните аспекти.
Очевидно е, че тези, които предпочитат баланс между положителни и отрицателни аспекти, ще вземат предвид първите повече, когато се влюбват което ще позволи известна степен на успех в любовните отношения. Въпреки това не е необичайно да се намерят хора, които въпреки преобладаването на негативните аспекти, настояват да искат да бъдат с човек, извеждайки връзката до крайни нива.
В тези случаи живеем в очакване на идеални отговори и се чувстваме разочаровани, когато отговорите на партньора ни не съвпадат с очакваните от нас. Те са хора, които се влюбват в призрак, създаден въз основа на лични нужди. Те обикновено пренасят дискомфорта си върху партньора си.
Това са субекти, които страдат, защото живеят в утопия да адаптира другия към собствените си желания да го оформят според личните нужди, без да разбират кой е той. Партньорът от своя страна се чувства неадекватен пред исканията на другия: да бъде такъв, какъвто не е.
Любовната връзка може да се превърне във връзка. Това е преходът от идеална любов (или увлечение) към истинска любов, основана на създаването на емоционално зряла връзка. Хората, които се обичат, мълчаливо се съгласяват относно чувствата, които изпитват за причините за тази любов и за това кои са аспектите на характера на другия, които не подхранват това чувство. Така се образува двойка.
