Тих ум: ключове към спокойно мислене

Безмълвният ум няма тежести и е прозрачен, свободен и светещ като повърхността на морето. В него егоизмът се разтваря мигновено, външният натиск е потушен и дори онези вътрешни водовъртежи, пълни с мании и негативни мисли, губят интензивност. Нищо не може да бъде толкова здравословно, колкото практикуването на това мисъл отпуснати, с които да намерите спокойствие в хаоса.

Това ни казва Гордън Хемптън, известен акустичен еколог тишината е вид, застрашен от изчезване . Според този експерт по природа звукът и благосъстоянието, тишината и неподвижността са жизненоважни за нашето оцеляване. Последното твърдение може да ни се стори непропорционално, но в действителност то има валидност и очевидно значение.

Спокойствието е възприемането на спокоен и спокоен ум.

-Дебасиш Мридха-

Човешките същества губят способността си да слушат. И ние не говорим само за способността да бъдем възприемчиви към това, което нашата среда казва, че съобщава или предизвиква от най-сложните и изтънчени стимули. Хората слушат сега Мълчанието според професор Гордън Хемптън ни принуждава да бъдем присъстващи и честни . Това е начин да разголим душата, да разголим ума и да отворим сърцето, за да се намерим отново със себе си по автентичен начин.

Можем да кажем, че мълчаливият ум е начин за разширяване на вътрешните пространства и за свързване с това, което ни заобикаля и с това, което сме. Това е начин да разкриете къде да инвестирате поздрав и благополучие практика, която трябва да прилагаме

Умът ни е основният източник на умора

Нека си признаем понякога умът ни е животно с огромна енергия то е неуморимо, неспокойно, поглъща всичко, хваща всичко в капан и почти без да осъзнава може да стане и най-големият ни враг. Тази мислеща машина не зачита времето за почивка и затова не се колебае да ни събуди, за да ни държи нащрек, за да подхранва мрачни мисли, безполезно бърборене и мании, за да създаде гъста мъгла, в която в крайна сметка се изгубваме. Изолиран в океана от безпокойство или депресия.

Майстор Екхарт известният доминикански и немски философ от тринадесети век вече беше казал по това време, че единственият начин да успокоим вътрешната мъка е да прегърнем тишината. Според Екхарт тишината и липсата на звуци около нас могат да действат като пречистващ огън . Това е като тих дом, където душата става по-интуитивна, където погледът ни се освежава и знанието се задълбочава.

Посланието на Екхарт има ясни мистични конотации, ние го знаем. Любопитно е обаче да се отбележи как през цялата ни история именно светът на религията и духовността по някакъв начин претендираше за важността на мълчанието . Дори Буда, например, обяснява в текстовете си, че прилагането на мълчалив ум е начинът да се сложи край на умората от лъжи и да се освободи човек от всякакъв вид егоистична дейност...

Мълчаливият ум по същество е този, който нито се дистанцира от реалността, нито я избягва. Тя винаги е нащрек, винаги будна и преди всичко се опитва да види природата на реалността, както външната, така и вътрешната.

Мълчанието е единственият приятел, който никога не предава.

-Конфуций-

Тихият ум и спокойното мислене

Следователно ни е ясно, че умът много често може да бъде нашият основен източник на изтощение. Знаем също, че един от начините да практикуваме спокойно мислене е да ни инициират в медитация на вниманието или дори в йога . Казвали са ни това много пъти и може би дори сме опитвали без успех до точката, в която сме стигнали до заключението, че медитацията не е за нас.

Ние не избираме опция на сляпо, колкото и добре известна да е тя. За да практикувате и да се възползвате от тихия ум, има много други начини, много повече ключалки, за да отворите този спокоен ум. Ключът, както всичко в живота, е да намерим отговора, който най-добре отговаря на нашите нужди и личност . Следователно Ще бъде полезно да помислим върху предложенията, които сме посочили в подробностите по-долу .

4 принципа за практикуване на мълчаливия ум

Първата цел, колкото и любопитна да е тя, е да спрем да се страхуваме тишина . Ще ни бъде трудно да го признаем, но това е очевидна реалност. Нещо толкова просто като търсене на километри естествена среда без намек за цивилизация и седене в пълна самота може да бъде ужасяващо за мнозина.

Мълчанието ни съблича и ни кара да се чувстваме лишени от нещо. Но това нещо често е повърхностността и тежестта, които носим в съзнанието си. Затова е необходимо да се оставим да бъдем прегърнати от мълчание без страх с интимност с честността на освобождаване от баласта...

Един час усамотение на ден. За да моделираме мълчалив ум, трябва да се научим или да се научим отново да бъдем сами. Самотата, избрана свободно за момент, е здравословна, катарзисна и ни обновява във всеки смисъл.

Съпричастност към себе си. За да успокоим неспокойния ум, ненаситния ум и неговите негативни мисли, трябва да бъдем съпричастни със себе си. По този начин ще насочим погледа си навътре, за да бъдем онзи отпуснат глас, който е в състояние да ни каже: Всичко е наред, успокой се, спри мислите си и се концентрирай. Всичко ще бъде по-добре оттук нататък. Оценявайте тишината.

Забавянето на нещата не означава загуба на време. Друга сензационна стратегия е да се научим да вървим по-бавно през деня. Трябва да разберем, че по-бавното движение не винаги е синоним на загуба на време. Забавянето на живота ни, като си позволим да присъстваме повече, също насърчава психическото спокойствие.

В заключение мълчаливият ум не е вид ентелехия не е невъзможно умение да се придобие или тренира или нещо, на което могат да се насладят само тези, които са медитирали от години. Това спокойно мислене изисква воля, самоконтрол и добра доза любов към себе си с които можем да се убедим, че умът ни не може и не трябва да бъде най-големият ни враг.