На всеки от нас понякога се е случвало след няколко години да се чувстваме раздразнени от поведението и навиците на партньора си. Да поставиш краката си на масата може да е твърде иронично… Но ако погледнем назад, знаехме обичам човек а илюзия.
Фазата на влюбване може да причини сериозни щети. Прави ни слепи и замъглява ума ни до степен да мечтаем да можем да направим нещо лудо за другия. Някой, когото виждаме като перфектен. Но това, което не осъзнаваме е, че нищо от това не е реално. Споменатото съвършенство съществува само в нашите мисли. Реалността е подправена от нашите емоции, очаквания и илюзии. Не е такъв, какъвто го виждаме.
Влюбването ни прави обичам човек или илюзия?
Да обичаш човек или илюзия
Когато вярваме, че човек се е променил с течение на времето, трябва да се запитаме дали винаги сме го виждали такъв, какъвто е бил . Най-вероятният отговор ще бъде не. В началото на една връзка създаваме образ, който ни кара да възприемаме несравнима красота, съвършенство и чудо.
Разбира се, нищо не е перфектно, трябва да приемем това . Въпреки това образът, който създаваме в съзнанието си за другия човек, е резултат от дълбоко влюбване това става част от нашата реалност през това време. Така че в крайна сметка вярваме на собствената си лъжа, като същевременно пренебрегваме всички навици, които не харесваме или ни притесняват. Всъщност това е една от причините много хора да се окажат във вредни връзки.
По-добре да си свободен. По-добре да си сам, да излезеш и да ходиш по нищото, отколкото да продължиш да се вкопчваш в фалшиви илюзии и след това да се събудиш в купчина разбити мечти...
-Едуин Вергара-
Историята на Джон
Джовани беше много объркан и му писна . Той се съмняваше дали да продължи връзката или да прекъсне връзките напълно. Той изведнъж сякаш не харесва нищо в партньора си. Оплакванията му, странностите му... Всичко го дразнеше. Искаше да погледне ситуацията от друга гледна точка перспектива да види какво всъщност се е случило, но не успя.
За Джон в началото всичко изглеждаше прекрасно . Виждаше половинката си като красиво, перфектно, отговорно и много добро същество. Но с времето и без да знам защо всичко се промени. Човекът, в когото се влюби, имаше лоши дни, които бяха непоносими за Джовани. Промени в настроението оплаквания абсурдно.
Партньорът на Джовани не е преживял добре връзката или не е знаел как да управлява определени динамики, например стреса от работата. Когато Джовани говореше на приятелите си за ситуацията, той сякаш имаше предвид двама напълно различни хора. Толкова много, че всъщност дори не са съществували. Те не бяха истински.
Той никога не е виждал партньорката си такава, каквато е, никога не го е правил . Първоначално илюзията за връзката го беше накарала да види съвършено същество. Чувствата му бяха попречили да забележи недостатъци. Дори и сега обаче той не я виждаше такава, каквато беше в действителност. Емоциите му отново му попречиха. Джовани никога не беше разбрал с кого всъщност е.
Да бъдеш влюбен в илюзия ви пречи да видите другия човек такъв, какъвто е.
Научете се да виждате другите
Да се научите да виждате другите такива, каквито са е трудно, но не и невъзможно . Не възлагаме толкова много очаквания на приятеля, колкото на истинския партньор? Същото се случва и с братята, ако ги имаме. Виждаме тези хора такива, каквито са с техните светлини и сенки.
Въпреки това когато започнем връзка с друг човек, първо виждаме само светлините . С течение на времето обаче се фокусираме само върху омбре . Това създава объркване и дава на връзката драматични последици.
Важното е да сме наясно, че когато се влюбим представата за партньора ни се изкривява към съвършенство. Да знаем, че това се случва и да го вземем предвид, отваря вратата към другата реалност, в която човекът е комбинация от светлини и сенки.
Също толкова важно е да се има предвид, че точно както другите имат нагласи и поведение, които ни очароват, те ще имат други, които ние не споделяме напълно.
Не любовта към човек, а илюзията не трябва да генерира чувство за вина. Много от вярванията за ‘ романтична любов те установяват, че това е така, но когато го осъзнаем, можем да направим нещо, за да го променим. Случвало ли ви се е това?
