Може би никога не ни е хрумвала идеята, че мълчанието може да се превърне в лукс. Нещо, на което могат да се насладят само малцина, които успяват да избягат рутина което ни пречи да имаме време за себе си, което ни подчинява и което ни кара да се страхуваме от самотата и пълната тишина.
Контекстът, в който се движим, е изключително шумен и сме се адаптирали до точката на убеждението, че да си сам и мълчалив е негативно за много хора и дори източник на безпокойство. Следователно е важно да си зададем някои въпроси, за да разпознаем последиците от този страх или ограничение.
Не го осъзнаваме, но постоянно избягваме да мълчим. Ние търсим шума дори когато имаме възможност да се отдалечим от него. Трябва да се запитаме защо толкова се страхуваме от тишината. Чувстваме ли се сами, ако няма шум?
Когато сме сами вкъщи, пускаме ли радиото, защото не понасяме липсата на шум? самота Измъчва ли ни къщата ни? Възможността да правим йога или да практикуваме медитация дори не ни минава през ума, колко стресиращо е да останеш спокоен и в абсолютна тишина!
Умът ни трябва да мълчи
Със сигурност постигането на тази тишина, за която говорим, не е лесна задача и въвеждането на част от нея в нашата рутина всъщност може да бъде много трудно предизвикателство. Много от нашите желания стремежите или тревогите се намират точно там, където е шумът. Външен шум и вътрешен шум в поток от мисли с внушителен и непрестанен обхват.
Има множество изследвания, проведени в тази насока. По-специално, има много такива, в които се прави сравнение между хората, които живеят в големите градове, и тези, които живеят в селски контекст. Разликите ни оставят без думи. The хора, които живеят или работят на много шумни места които спят, чувайки шумовете или непрестанния ропот на града по-податливи на заразяване с определени здравословни проблеми.
Проблеми с кръвоносната система, стрес безпокойство … Ако потърсим основните причини за тези разстройства, най-често ще открием липсата на прекъсвания. Нашият автоматичен пилот, след години и години, в които винаги сме действали по един и същи начин, е готов да скача от един стимул на друг.
Мълчанието е досадно. Мълчанието ни изнервя. Това са просто вярвания, целящи да оправдаят нещо, което не искаме да виждаме в себе си. От какво ни е страх?
Но умът ни трябва да мълчи. Наистина само благодарение на липсата на шум нашите неврони имат засилен растеж. Умът и тялото също релаксират, освобождавайки се от тревоги, натрупване на проблеми и напрежение, причинени от външния шум. Когато има шум, ние не можем да слушаме себе си; и ако не се вслушваме в себе си, едва ли можем да разчитаме на ясен и бистър ум.
Шумът и вълнението ни отдалечават от самите нас
Будизмът също го казва: шумът и вълнението ни отдалечават от самите нас. Кой от нас отделя време за опознаване на себе си? Който си отделя няколко минути всеки ден медитация да успокоим ума, да се отпуснем и да се изправим срещу мислите, които се опитваме да игнорираме като вредни и коварни и които точно поради тази причина не спират да се повтарят и да ни причиняват дискомфорт? Със сигурност е сложно, когато имате толкова много неотложни задачи, когато времето за нас винаги може да бъде отложено за бъдещето...
Да мълчиш е много повече от практикуване на медитация или изпразване на ума – напълно погрешно вярване за тази практика. Това означава да спрете да живеете на автопилот и се наслаждавайте повече на настоящия момент. Не е нужно да правите големи неща. Достатъчно е дори само да се насладим на ястие, да оценим вкусовете му, да се насладим на чуруликането на птиците, когато се разхождаме сред природата.
Всичко това означава да живееш. Всъщност шумът, който ни заобикаля, ни пречи да живеем и само ни кара да съществуваме. за какво? Да правим това, което трябва, без да се забавляваме, без да се грижим за себе си и да се глезим, без да осъзнаваме важността, която имаме. Край за ход за мотивации които често не са наши, а чужди.
Някои хора намират тишината за непоносима, защото в тях има твърде много шум
-Робърт Фрип-
Да не бягаме от мълчанието. Хайде да изключим телевизора и да отворим книга. Спортуваме в парк без да носим слушалки . В ежедневието сме потопени в постоянен шум. Защо да продължаваме да бъдем такива, когато можем да отделим време за себе си? Страхуваме ли се да се свържем със себе си и света около нас? От какво бягаме?
