Тази история разказва за малко момиче, което открило вътрешната си светлина, като видяло звезда да блести. Признавам ви, че малкото момиченце съм аз и историята е вдъхновена от тази, която майка ми ми е разказвала с търпение и любов толкова пъти, колкото е необходимо. Винаги ще съм й благодарен, че ме научи да имам смелостта да следвам звездата си и да ценя вътрешната си светлина.
Когато имате вътрешна светлина, можете да я видите отвън.
-Анаис Нин-
Момиченцето, което откри вътрешната си светлина
Имало едно време малко момиченце с големи сини очи и тъмна коса, което обичало да си играе с нейните приятели . Любимата му игра беше криеница в повечето случаи той търсеше. Когато трябваше да се скрие, тя избираше близко скривалище, защото се изморяваше, когато трябваше да бяга на дълги разстояния.
Но на нея не й пукаше ЗАГУБИТЕ . Приятелите й обикновено търсеха много оригинални скривалища: сред дърветата зад паркираните коли някои дори си разменяха якета, опитвайки се да измамят другите... всички тези малки неща я караха да се смее и да оцени играта.
До един ден пристигна ново момиче, което продължаваше да я дразни за загубата и също така я канеше да потърси далечно скривалище . Момиченцето започна да се чувства тъжно, но въпреки това продължи да играе.
В крайна сметка, поради постоянните настоявания на новодошлия, тя се съгласи да се скрие в парка далеч от мястото, където можеше да бъде спасена. Този път тя не загуби, но стигна до целта толкова изтощена, че трябваше да спре да играе и да се прибере .
Докато се прибираше, той ставаше все по-тъжен и по-тъжен и започна да плаче. Когато прекрачи прага на къщата много по-рано от обикновено, майка й се приближи до нея и я попита: - Защо плача малкото ми момиче?- Момиченцето обясни на майка си какво се е случило с новодошлия и играта . Тя не можеше да спре да плаче и да повтаря, че е различна от другите деца и че се чувства сама.
Най-ярката звезда
Майка й я хвана за ръката и без да каже нищо я отведе на балкона на малката им къща. Пред тях блесна звезда, тя беше най-ярката звезда на цялото небе. Но тя сякаш беше сама, около нея не се виждаха други звезди. Майката извади от джоба си бяла кърпа и изтри сълзите на дъщеря си. Той здраво и деликатно хвана брадичката на момиченцето, повдигайки главата й, докато сочеше тази звезда.
- Виждаш ли тази звезда? – с усмивка попита майката дъщеря си.
-Да, много е красива и много блести.- с голямо любопитство отговори момиченцето.
- Тази звезда си ти. – каза убедено майката.
- Но мамо, тази звезда много ли е самотна?
-Не е сам, просто блести толкова ярко, че не можете да видите другите звезди. Но дори и да не можем да ги видим, те са там.-
- Наистина ли имам толкова много светлина? – попита момиченцето, избърса сълзите, които все още течаха от очите й и започна да се усмихва.
-Имаш толкова много, че някои хора се плашат . Но другите ще те обичат именно заради твоята светлина. Никога не спирай да бъдеш себе си, дъще моя. Вие струвате много.-
- Благодаря мамо. Обичам те.- Момиченцето целуна майка си и я прегърна силно.
Помнете светлината
От този ден нататък, когато и да е било тъжен майка й я придружи до балкона, за да може да види звездата и да запомни нейната светлина. Малко по малко момиченцето порасна. И тя започна да ходи сама на балкона, за да търси своята звезда.
С течение на времето й беше достатъчно да погледне към небето, където и да се намираше, за да намери винаги звездата, която й напомняше за светлината си. Това малко момиченце днес тя е жена и благодарение на тази история тя никога няма да може да забрави, че нейната звезда продължава да свети в небето, за да я води по нейния път .
Историите ни дават полезни уроци, които лесно можем да запомним, за да се изправим пред трудностите и да се насладим повече на това, което ни предлага съдбата или на това, което завоюваме със собствените си сили. Тази история ни напомня, че е необходимо да преживеем момент на тъмнина, за да видим светлината.
За да свети светлината толкова ярко, трябва да има тъмнина.
– Франсис Бейкън –
Звездите винаги са насочвали хората, когато са се чувствали изгубени, като са рисували карти в небето. Техният блясък ни напомня колко малки и незначителни сме, но в същото време и нашето величие . Виждайки звездите, които блестят все повече и повече с падането на мрака, ни кара да разберем, че човешките същества могат да светят със собствена светлина.
В тази история малкото момиче, с помощта на майка си, вижда вътрешната си светлина, отразена във външния блясък на една звезда и осъзнава, че .
