Джон Б. Уотсън е известен като един от бащите на бихейвиоризма. Неговата интелектуална отправна точка беше Павлов, руският физиолог, който проведе първите изследвания върху кондиционирането. Уотсън от своя страна създава известното изследване, известно днес като Експериментът на малкия Албърт .
Да вървим стъпка по стъпка. Иван Павлов провежда много известен експеримент върху кучета. Може да се счита за един от най-важните параграфи от уводната глава на великата книга, която е психологията, разбирана като наука. Павлов идентифицира основните аспекти на връзката стимул-реакция и установи принципите на това, което по-късно беше наречено класическо кондициониране.
Уотсън в неговия експеримент върху малкия Алберт той се опита да възпроизведе постигнатото от Павлов с кучетата. С други думи, той е извършил експеримент върху хора. За да бъдем точни, това е новородено бебе, което Уотсън манипулира, за да докаже тезата си.
Науката е несъвършена, всеки път, когато реши един проблем, създава поне още десет.
-Джордж Бърнард Шоу-
Опитите на Павлов
Иван Павлов той беше велик учен на природата. След като изучава различни дисциплини, той се посвещава на физиологията. Това беше точно физиологичен елемент, който му позволи да открие обуславянето, започвайки от схемата стимул-реакция.
Павлов забеляза, че кучетата знаят, че трябва да ядат, още преди да им бъде предложена храна. С други думи, той откри, че тези животни се подготвят, когато знаят, че времето за хранене наближава. Накратко, те реагираха на стимул. Именно това наблюдение насърчи Павлов да извърши първите си експерименти. Така че ученият решил да свърже поредица от външни стимули с момента на хранене, което функционирало като вид съобщение.
Най-известният случай е този с камбаната. Павлов успя да демонстрира, че кучетата се приближават, когато чуят звука на звънец. Това се случи, защото разбраха, че звънът на камбаната предшества пристигането на храната. Това е пример за това, което Павлов призова кондициониране . Звукът (стимул) генерира слюноотделяне (отговор).
Историята на експеримента на Малкия Албърт
Уотсън твърдо вярваше в позитивизма. Той вярваше, че изследванията на човешкото поведение трябва да се основават само на научено поведение. За Уотсън няма смисъл да се говори за несъзнателни или инстинктивни генетични фактори. Той се занимаваше с изучаването само на конкретно наблюдавано поведение.
Уотсън е бил изследовател в университета Джон Хопкинс в Балтимор (САЩ). Започва от предположението, че цялото човешко поведение, или поне голяма част, се дължи на обучение, основано на обуславяне. Следователно изглеждаше добра идея да се докаже, че заключенията, до които е стигнал Павлов, са приложими и за човешки същества.
Така заедно със сътрудничката си Розали Рейнър отива в сиропиталище и осиновява дете на едва осем месеца. Това беше синът на една от медицинските сестри в сиропиталището, който живееше в пълно безразличие далеч от привързаност и човешка топлина. Той изглеждал като спокойно новородено и ученият разказал, че през краткия си живот едва е проплакал веднъж. Така започна експериментът на малкия Алберт.
Експериментът на малкия Албърт: източник на противоречия
В първата фаза на експеримента Уотсън подлага малкия Албърт на различни стимули. Целта беше да се определи кой от тези стимули генерира чувство на страх. Ученият успял да види, че детето изпитва страх само при наличието на силни звуци. Това беше характеристика, обща за всички деца. Иначе нито животните, нито огънят изглежда го плашеха.
Следващата фаза на експеримента включваше развиване на страх чрез кондициониране. На новороденото било показано бял плъх, с който бебето искало да си играе. Въпреки това, всеки път, когато детето се опитваше да си играе с животното, ученият издаваше много силен шум, който го плашеше. След като повтори този процес няколко пъти, детето се страхува от плъха. По-късно малкото беше запознато с други животни (зайци, кучета и дори палта от кожа или животинска козина) и реакцията винаги беше една и съща: той вече беше обусловени и той се страхуваше от всички тези същества.
Малкият Алберт беше подложен на такива тестове доста дълго време. Експериментът продължи около година, в края на който новороденото бе преминало от изключително спокойно към живот в постоянно състояние на тревожност. Детето дори се изплаши при вида на маската на Дядо Коледа, която беше принудено да докосне и избухна в неудържими сълзи. В крайна сметка университетът изключва Уотсън заради жестокостта на неговия експеримент (и защото междувременно е започнал любовна афера с асистентката си).
Втората фаза на експеримента се състоеше в отмяна на кондиционирането с други думи, беше необходимо детето да се декондиционира, така че то вече да не се страхува. Тази втора фаза обаче никога не е била проведена, нито е било известно какво е станало с детето след известния експеримент.
Публикация от онова време гласи, че детето е починало на шестгодишна възраст поради а хидроцефалия вродена. В този момент резултатите, получени от този зловещ експеримент, могат да бъдат поставени под въпрос.
Във всеки случай също така и най-вече поради високите му претенции към неговите заключения и за това, че е нарушил практически всяка етична норма, която учените трябва да спазват в днешно време, ако възнамеряват да проведат експеримент Експериментът на малкия Албърт
