Екстрапирамидни синдроми: диагноза и причини

Екстрапирамидният синдром е двигателно разстройство което се проявява главно като нежелан ефект от терапията с антипсихотични лекарства. Говорим за двигателно разстройство, причинено от увреждане на екстрапирамидната система, образувана от базалните ганглии на мозъка, съставени от сивите ядра и техните пътища и връзки.

Екстрапирамидната система има за задача да контролира произволните движения на мускулния тонус, както и да произвежда автоматични инстинктивни и придобити движения. Поради тази причина, когато се сблъскате с проблем, който засяга тази система, се появяват нарушения на движението, тонуса и позата.

Най-яркият пример за екстрапирамиден синдром е болестта на Паркинсон . За да го дефинираме всъщност, говорим за паркинсонови симптоми.

Какви са основните причини за екстрапирамиден синдром?

При екстрапирамидни синдроми проявява се главно под формата на нежелана реакция към лечението на базата на антипсихотични лекарства въпреки че може да бъде причинено и от увреждане на определени области на мозъка. Основната причина е липсата на регулация на невротрансмитера допамин на двигателната функция на тялото.

Антипсихотични или невролептични лекарства инхибират допамин D2 рецептори за да се контролира повишаването на активността на допаминергичните пътища, което се случва при психоза. Като блокират допаминовите рецептори, те причиняват промени в двигателните умения, известни като екстрапирамиден синдром.

Типичните антипсихотици са тези, които причиняват по-голям брой симптоми. Всъщност нетипичните са произведени, за да се избегнат тези много чести странични ефекти. Лекарствата, които par excellence причиняват този синдром, са например l'mellidido или хлорпромазин.

Симптоми на екстрапирамидни синдроми

I основните симптоми на екстрапирамидни синдроми аз съм:

Ипокинезия:намаляване на скоростта и способността за извършване на произволни движения. Субектът трябва да положи много усилия и води до бавни и тромави движения.

Хипертония:увеличаване на мускулното напрежение, особено в крайниците, както и остра дистония на мускулите на лицето, шията и езика.

акатизия:картина на безпокойство, безпокойство и възбуда, което прави невъзможно да останеш неподвижен.

Има много други свързани двигателни симптоми, които характеризират този синдром. Някои от тях са:

Иперкинезия:неволеви движения като тик бализъм или миоклония.

Неволни тремориосцилаторни и ритмични, които могат да възникнат в покой или при поддържане на определена поза.

• Паркинсонови движения с глава и торс, наклонени напред и със свити лакти, колене и китки.

амимия:липса на изражения на лицето поради скованост на лицевите мускули.

Нарушения на походкатас малки стъпки без люлеещи се движения на ръцете и голяма вероятност от загуба на равновесие.

Промени в езиковите и писмени умения.

Липса на постурални рефлексии автоматични и бързи движения.

Фармакологично лечение

Когато е необходима незабавна намеса, лечението на екстрапирамиден синдром обикновено включва антихолинергични и допаминергични лекарства.

В повечето случаи обаче основната цел е да се спрат лекарствата, които са причинили тази нежелана реакция.

Въпреки това, за да се предотврати появата на екстрапирамиден синдром по време на лечение с антипсихотични лекарства необходимо е да се контролират прилаганите дози с особено внимание. Освен това е необходимо да се наблюдават и наблюдават възможните реакции, за да се предвидят и предотвратят възможни усложнения.

По отношение на лечението на мускулна скованост и двигателни промени, особено ако са причинени или произтичащи от мозъчно увреждане на екстрапирамидните пътища, физиотерапията е решаваща. Неговият принос – с оглед рехабилитацията на пациента – има неоценима стойност, тъй като благодарение на него се опитваме да подобрим качеството на живот на пациента.