Тайната на златното цвете: Даоистка книга за медитация

Тайната на златното цвете е книга за медитация и китайска алхимия, преведена от Ричард Вилхелм и коментирана от Карл Юнг. Намеква се за метафора, според която всеки от нас е длъжен да се събуди и да отвори съзнанието си към светлината. Това е първичен отвор, символизиран чрез златното цвете, център на силата, където всичко циркулира и преминава.

Да говорим за това произведение означава да се позоваваме на един от най-важните и най-противоречивите текстове за даоистката религия. Тайната на златното цвете това е западен превод на едно от най-важните духовни наследства на Азия. Точно както в случая с други произведения като напр Тибетската книга на мъртвите Много детайли са опростени, за да го направят напълно разбираем наръчник по китайска йога за западния свят.

Много повече от наръчник по йога

Първото свидетелство за този текст датира от 7 век върху дървена дъска. Това беше много древен китайски трактат за езотерика

Както виждаме, това е книга с голяма стойност. Той говори за алхимичен процес, чрез който да се освети обиталището на духовното съзнание. За тази цел трябва да насочим вниманието си към вътрешното свещено заграждение на това златно цвете, което представлява нашата отправна точка и нашата цел.

Уилям Е Карл Юнг те пропуснаха някои концепции, въпреки това ни предложиха работа, с която да ни въведат в тази философия.

Златното цвете е Светлината, а Светлината на Небето е Дао. Там е зародишната жлеза, където същността и животът все още са едно. Раждането на алхимичния процес става, когато тъмнината ражда Светлина.

-Тайната на златното цвете-

Тайната на златното цвете е вътрешно търсене

Карл Юнг казва в своята биография, че винаги е изпитвал особен интерес към източната философия. Беше около 1920 г., когато той се приближи I Чинг задълбочавайки се в тази мъдрост на предците, почти без да го осъзнава, в този образен език и една от ориенталските традиции, които го плениха толкова много. Точно през тези години той се запознава с Рихард Вилхелм, виден синолог теолог и немски мисионер, специализиран преди всичко в превода на произведения от китайски на немски.

Идеята за превод Тайната на златното цвете е роден след първа среща в Scuola della Sapienza и по-късно в клуб по психология. През 1923 г. произведението излиза наяве с пролога и коментарите на Юнг. През 1931 г. Карл Бейнс го превежда на английски и не отнема много време да обиколи света. Скоро се превърна в книга за китайска йога, която мнозина държаха на нощното си шкафче до леглото си. Тайната на златното цвете само за йога и медитация ли говореше? Категорично не.

Значението на развитието на нашето златно цвете

Преводът на оригиналното заглавие на книгата е

Златното цвете е метафора, която говори за алхимия и вътрешна трансформация.
• Даоистката философия твърди, че има духовна енергия, светлина, която символизира нашето съзнание.
• За да събудим това светло или златно цвете, трябва да създадем серия от медитации и упражнения, които в оригиналния текст се наричат ​​енергийна алхимия.
• Тези упражнения, извършвани непрекъснато, ще ни позволят малко по малко да концентрираме светлината си и да развием (накараме да покълне) златното цвете.

Може би поради нашата западна визия принципите, формулирани в Тайната на златното цвете златното цвете ни принуждава да се отделим от нашия ум, зает и обусловен от обществото, за да достигнем до по-висш, свободен, творчески и дори небесен ум.

Светлината винаги се филтрира в нашите водовъртежи. Нашето съзнание прелива около нас във всичко, което искаме, в това, което мечтаем или в това, което ни заобикаля. Трябва да концентрираме ума си към нашата вътрешна вселена, за да позволим на златното цвете да покълне и да събуди съзнанието.

Успокойте ума, за да отворите сърцето

В този момент много от нашите читатели ще си зададат един повече от очевиден въпрос. Каква алхимия/медитация трябва да извърша, за да достигна светлината, описана в Тайната на златното цвете ? Отговорът се крие в елемент, който може да изглежда прост, но изисква голяма практическа отдаденост и воля: трябва да се научим да успокояваме ума и да отваряме сърцето.

• Можем да започнем, като се запитаме кои сме ние. Вероятно, почти без да осъзнаваме, ще визуализираме лицето си зад този въпрос. Въпреки това Не нашето тяло ни определя, а нашите мисли. Вероятно говорят твърде много, говорят ни лъжи и ни карат да вярваме в неща, които не са верни. Затова най-доброто нещо е да ги заглушите.

За да успокоите този шум, произвеждан от мисли ще практикуваме дълбоко дишанетака че вътрешното ни аз да замлъкне малко по малко. Този процес отнема повече от ден или седмица. Успокояването на ума отнема време.

• Когато достигнем вътрешна тишина, ще дойде размисъл. Ще осъществим контакт с духа на

Тайната на златното цвете ви кани да практикувате медитация редовно. Когато тази щателна работа премахне един по един всички слоеве, които са блокирали и обусловили ума ни, ние ще визуализираме мандала . Фигура, в която се съдържа този блестящ алхимичен символ, който ще ни освободи напълно: златното цвете.