Кой не се е провалял поне веднъж в живота си? Кой никога не е изпитвал това усещане? Всеки със сигурност се е чувствал като провал в някакъв момент от живота си.
Усещането, че не сте го направили, обикновено е интензивно, жизнено болезнено и понякога полезно за личностното развитие. Страдаме от провал, но можем да научим много неща от него, ако се сблъскаме с решителност, смелост и воля.
Чувството за провал е горчив опит
Какво е провал? Говорим за чувство, свързано с невъзможност за постигане на дългосрочни или краткосрочни желани цели. Тя е придружена от горчив опит неприятно и разочароващо. Всички сме се сблъсквали с подобно преживяване. Дали е част от живота и другата страна на успеха?
В този смисъл е добре да се прави разлика между чувството за провал в лицето на действителна грешка или неуспех и това чувство, което възниква без причина. В първия случай чувството произтича от преживяването на провал, където е важно да се посочат някои аспекти: интензивността, съгласуваността с факта, който го е предизвикал, и начина, по който човек реагира.
От друга страна, в повечето случаи се случва, след като минат първите моменти, човекът започва да мисли за причините за своя провал. След като това стане, той ще може да го преодолее и да предотврати повторението на ситуацията. Аномална, от друга страна, е реакция, която е твърде интензивна, която продължава твърде дълго или не води до нищо.
Нашата личност влияе върху начина, по който се справяме с провала
Когато става дума за реагиране когато сме изправени пред провал, личността е един от основните фактори, които трябва да се вземат под внимание. В този смисъл силните и зрели личности задействат всички защитни механизми, за да преодолеят неуспеха по положителен начин. По-слабите и по-несигурни личности са склонни да рухват, когато са изправени пред относително малки препятствия. Те се нуждаят от много външна подкрепа, за да ги преодолеят.
От друга страна, случва се да се чувстваме провалени, без да има причина да изпитваме въображаеми провали. Нещата могат да вървят сравнително добре, но все пак може да се случи да се почувствате ударени и потънали, неспособни да разрешите и най-малката пречка.
Понякога чувстваме, че се проваляме и че сме се провалили като цяло или в нещо конкретно. В такъв случай говорим на въображаем провал . Това чувство за провал разпалва комплекси за малоценност и намалява или придружава епизодите на депресия.
И тогава във фазата на депресия настъпва колапс, който може да бъде придружен от това усещане и който попада в обхвата на патологията. Няма валидно разсъждение: началната точка на това чувство не е нито реална, нито логична.
Синдромът на провала
Синдромът на провала е онова постоянно усещане, че сте се провалили и не сте успели в нищо. Тези, които се чувстват като неудачници, вярват, че вече нямат шанс. Този синдром включва миналото е настоящето и продължава в бъдещето .
Това може да е резултат както от реални, така и от въображаеми причини, но резултатът винаги ще бъде, че човекът се чувства неудовлетворен от себе си и живота си. Почти предвидима реакция е да потънете в разочарование, отказ и изоставяне.
Това е един от най-обезсърчаващите преживявания а субектът се превръща в пасивно същество. Потъва в тъга и невъзможност да надмогне себе си.
Тези, които се чувстват като неудачници, губят чувството си за инициатива, способността си да се борят и устойчивостта си към неочаквани събития; изпада в депресивни фази и може да пожелае да умре. Не рядко алкохолизъм и наркотици стават единственият изход.
Преодоляването на провала е възможно
Изправени пред провал, има хора, които чувстват, че потъват, и такива, които се чувстват изгубени; който възстановява силата от слабост и не отнема много време, за да се върне на правия път. Чувството за провал не е краят на света нито заключението за това, в което сме се провалили. Това е отправна точка за преодоляване на момента.
Трябва да анализираме неуспеха и да открием причините за него. Тези причини могат да бъдат прекалено големи цели, които не са положили всички усилия, лоша подготовка, прекомерни изисквания и т.н. Най-доброто нещо е да знаете грешките си, да ги коригирате и да ги преодолеете, като планирате нови действия и поведенчески стратегии.
Чувство на провал: трябва да реагирате
Запомнете: провалите могат да бъдат преодолени. Чувството за провал е временно усещане и от нас зависи да предотвратим превръщането му в хронично. Освен това в определени ситуации можем да се научим как да се държим само след като сме направили грешка.
