Уморена от обичайните заплахи и разплакана, тя реши да си пусне малко музика, за да си почине от живота. И
Докато сълзите й се търкаляха по бузите й и звучеше музиката, тя се опитваше да си представи себе си на друго място. Всяко място беше добро, стига да не трябваше да слуша какво я наранява. Животът не може да бъде този живот не може да бъде просто викане. Животът не е постоянни заплахи, дори ако те са единствените неща, които знаете.
Убедена, че не е достатъчно добра и изгубила всякаква надежда, тя реши, че това, което слуша, ще бъде ръководството на живота й. И точно това решение я накара да се изгуби във вътрешния си свят и виковете се превърнаха в нейно самоизпълнило се пророчество.
Животът му се превърна в шепот, защото не можеше да се пребори с писъците в себе си.
Думи като куршуми могат да парализират сърцето
And like a sparrow with a broken wing that falls into a box, she remained locked up in that world of senseless madmen. Защото слушането всеки ден, че е безполезна и че не може да избяга, бавно я уби и само я научи да мрази.
това омраза което се е родило в нея и е имало отражение върху нея. Няма по-лошо осъждане от това да слушаш думите на другите, защото думите като куршуми парализират сърцето и изпълват кръвта с отровата на страха и нерешителността. И тогава всичко, което правеше, беше, защото другите го искаха, а не защото го мислеше сам.
Преобразена в карикатура на себе си, всеки вик се превръщаше в още един камък върху нейния надгробен камък. Подобно на живия мъртвец и автомата, тя направи това, което другите искаха, за да избегне заплахи, които биха я наранили. И нямаше повече музика, защото нямаше повече живот вътре в нея, нямаше мелодия, която да я накара да забрави ада, който чувстваше.
Думите на другите я бяха погребали жива, защото не бе постигнала върха на очакванията си за себе си.
Не можеш да прогониш писъците от главата си, ако първо не са изоставили сърцето ти
И така дните минаваха с маскова усмивка и смразяващ душата поглед. Докато един ден не осъзна, че вече не чува никакви писъци, но и че не чувства спокойствие. Чувстваше се празна и неразбрана и не разбираше защо не е щастлива, ако не усети виковете, заканите или обидите, които я потопиха.
Тогава той започна да се пита какво наистина иска, какво винаги е искал и осъзна, че не е да спре да слуша тези викове. Той искаше да бъде безплатно и да живее живота си, без да се тревожи за това, което другите казват, но и без да се налага да изпълнява всичките си очаквания.
Тогава осъзна, че е било грешка да прогони писъците от главата си, ако те не са го направили първо
Вие сте това, което сте, а не това, което другите искат да бъдете
Тогава тя реши, че никой няма да избере пътя вместо нея. Тя реши, че не е това, което другите казват, че е, не е безполезна или глупава, не е нищо, дори и да се е превърнала в това, като го е чувала да се казва толкова много пъти. Тя отвори раницата, която носеше на раменете си, пълна с камъните, които самата тя беше разпръснала по пътя си, и осъзна, че всички тези камъни са условно освобождаване какво й казаха другите.
Въоръжена със смелост и в ритъма на музиката, която се излъчваше от душата й, тя реши да продължи напред и думите на другите никога повече да не ръководят живота й, защото реши винаги да помни, че:
- Подчиняването на желанията на другите само генерира болка: той реши винаги да бъде техният първи избор. Защото и тя беше важна и ако тя не започне да цени себе си, няма и другите.
- Ти си това, което си: той реши, че може би има хиляди различни шумове. Може би хората я бяха спъвали с всяка нейна стъпка, но само тя познаваше света и обстоятелствата в живота си. Само тя знаеше каква е всъщност и какво е способна да постигне, дори и никой да не е спрял да я изслуша за миг.
- Каквото и да правите, правите грешки: но винаги е по-добре да правите грешки, като правите нещо, което обичате, отколкото да не отговаряте на очакванията на другите хора. Той научи, че не всичко, което прави, може да угоди на другите и го прие, защото най-накрая научи за любовта към себе си.
- Да се вслушваш в себе си е най-доброто решение, което можеш да вземеш в живота и поради тази причина тя следваше мелодията, белязана от сърцето й, защото тя беше единствената, която й показваше какво наистина иска.
- Оглуши се за разрушителната критика: изправен пред обиди, викове и унищожителни критики, които не носят нищо добро, той се научи да прави оглушки. Само това, което, дори и критика, носи нещо добро, заслужава да бъде изслушано.
И като истински воин тя демонстрира колко е смела и спря да се отказва в живота от това, което другите й казват, и започна да живее както наистина иска. С огромна усмивка и избор на пътя, по който да поемете. Вече не й се налага да се обръща към музиката, за да си почине от живота си, защото сама създава мелодията.
