Талантът е онази интелектуална способност или способност, която ни кара да извършваме дейност с особена сръчност. Когато кажем на някого, че е талантлив, това, което искаме да му кажем, е, че е много добър в нещо и също така, че го виждаме като страстен и способен да даде всичко от себе си.
И Има деца, които не спират да рисуват, други тичат и скачат, трети обичат да се любуват на насекоми и т.н.
Проблемът възниква, когато тези способност така че нашите са ни забранени, защото не са от полза нито за останалия свят, нито за нас. Или поне така ни казват.
Когато сме малки вярваме сляпо на всичко, което ни казват. Ние сме невинни същества с малка способност да казваме какво искаме или не искаме да правим с живота си и в крайна сметка много от нас се озовават в капана на културното и социално налагане, губейки същността си.
Училището, както го познаваме, е част от система, конфигурирана със специфична тематична селекция, обща за всички деца. В училище се изпълняват задачи, които оценяват способността на децата да постигнат нещо, което може би изобщо не ги интересува. Тази философия, освен че е много несправедлива, е експерт в косенето на i таланти .
Когато едно дете е добро в нещо, което обществото смята за маловажно, като музика или рисуване, рядко се случва то да бъде насърчавано и помагано да се усъвършенства.
Само когато има нещо, което не го интересува или не го бива, го караме да го придружават от помощни учители или да го водим на уроци. Това не е ли абсурдно?
За твое добро е...
Ясно е, че и педагозите, и родителите искат най-доброто за децата си и че имат добри намерения. Понякога обаче страхът, че детето им няма да може да се радва на a бъдеще обещаването или невъзможността да станете успешен човек е толкова голямо, че те не правят нищо друго, освен да демотивират детето, като го водят по път на кариера, който то ще мрази.
Като възрастни днес много от нас не знаят какво харесват и какво не. Настройваме го на автопилот; начално училище гимназия университет… Сега какво? Когато дойде време да навлезем в работния свят, осъзнаваме, че това нещо не е за нас, които сме се обучавали в нещо, в което не сме отлични или просто не харесваме това, което правим.
На теория сме там, където сме но какво стана с нашите мечти ? Разменихме ли ги за постоянна позиция?
Ако имаме късмета да осъзнаем всичко това сравнително скоро може би като възрастни можем да поправим това и да започнем да развиваме онези таланти, които са останали затворени в душата ни, но които искат да бъдат освободени.
Много хора чакат да се пенсионират, за да започнат да правят нещата, които са правили като деца и които съсипват духа им: живот сред природа правя ръчна работа, научавам се да свиря и т.н. Но наистина е жалко, че не можем да се насладим цял живот, правейки тези неща само от страх да не можем да живеем достоен живот, както ни каза онзи малък глас, записан от нашето подсъзнание.
Култивирайте таланта на децата си и, ако можете, и вашия
Най-добрият подарък, на който един родител може да направи . Всеки се ражда с дарба и това е аспектът, в който родителите трябва да подкрепят малките. Спрете да се ядосвате, защото детето ви е земетресение и не прави нищо, освен да тича и да скача през цялото време. Може би е време да го запишете на някакъв спорт, където да развие уменията си.
Когато детето осъзнае, че родителите му подкрепят способностите му, неговото самочувствие расте като сметана при разбиване. Децата винаги чакат одобрение родители ; имат нужда от това, за да се уверят, че това, което обичат да правят, е наред.
Чувствайки се оценен и
Ние не ви казваме да карате децата си да спрат да учат или да не ги учите на неща, които могат да бъдат ценни през целия им живот. Всяко добре предадено учение обогатява. Трябва обаче също така да можете да оцените и оцените техните най-дълбоки таланти по специален начин, да ги насърчавате да се подобряват, да се предизвикват надминава себе си и защо да не живеем от този дар.
Ако обаче четете тази статия и се чувствате представени, може би е дошъл моментът да извадите талантите си от шкафа. Не мислете какво ще ви кажат, защото със сигурност ще има някой, който ще излезе с фрази като, но това нещо е безполезно, няма да ви даде бъдеще, много е трудно да изкарвате прехраната си така и т.н.
не се притеснявай успехът е в постоянството. Ако сте последователни в това, което ви вълнува, ще дойде време, когато ще осъществите мечтите си или поне ще се доближите много до тях.
Въпросът е, че не сме свикнали да се водим дълго от хедонизма и се отказваме твърде рано, почти винаги повлияни от околните. Все още обаче има време да развием таланта си, за да покажем на света какво живее в нас, какво имаме да дадем и да допринесем.
