Митът за Орфей и Евридика ни разказва за любовта, която успява да победи смъртта. Казват, че Орфей е бил особено същество. Той беше син на Аполон, бог на музиката и изкуствата, и Калиопа (известна също като Клио), муза на поезията. Този произход дава на Орфей специална дарба: музикална дарба.
Орфей се учи на музика от баща си Аполон. Той развил такова майсторство, че самият Аполон му подарил своята лира като символ на бащинска любов. Лирата е построена от Хермес с помощта на черупката на костенурка. Казват, че Орфей е изсвирил най-красивите мелодии, чувани някога на земята.
Талантът му беше толкова велик, че боговете и смъртните бяха развълнувани до сълзи, когато го слушаха как свири. Дори и най-дивите същества ставаха опитомени, омагьосани от нея музика . Той беше много обичан от всички. Един ден той срещнал нимфата Евридика.
Когато гласът ми е на път към смъртта, сърцето ми ще продължи да ти говори.
-Рабиндранат Тагор-
Орфей и Евридика
Орфей води разпуснат и приключенски живот. Той предложи да придружи аргонавтите в търсенето им златно руно . Говори се, че той спасил тази експедиция, когато сирените се опитали да объркат моряците с пеенето си. Гласовете им възхитиха пътниците и ги подтикнаха да се хвърлят в морето, където бяха погълнати от тези същества.
Орфей използва таланта си, за да им се противопостави. Когато сирените започнаха да пеят, той взе лирата и засвири. Със своята музика (много по-красива) успява да заглуши песента на сирените, като по този начин спасява моряците. Само един моряк се поддаде на чара на песента на сирените и така сложи край на съществуването си.
Орфей и Евридика се срещнаха след тази експедиция. Евридика беше много красива нимфа. Един ден Орфей видял образа си отразен във водата и се влюбил лудо в него. Евридика също се влюбва в Орфей и двамата се женят. Живееха а любов страстен и напълно реципрочен.
Смъртта на Евридика
Въпреки че Орфей и Евридика живеели щастливо в своя дворец, тя не забравила, че е нимфа. Поради тази причина той продължи да ходи в гората, за да остане в нея контакт с природата това й беше толкова познато. Един следобед, както обикновено, той отишъл в гората и видял ловец да преследва беззащитно еленче. Евридика помогна на еленчето да избяга, отприщвайки гнева на ловеца.
Мъжът каза, че ще й прости, стига да се съгласи да го целуне, но тя отказа. Орфей и Евридика били щастлива двойка и той никога не би рискувал да разруши щастието им. След това ловецът я принуди да го целуне, но тя избяга. По време на бягството си тя стъпи на главата на спяща змия, която я ухапа, причинявайки мигновената й смърт.
Когато научил за смъртта на съпругата си, Орфей бил обзет от отчаяние. Той обаче решил да отиде в подземния свят, за да я спаси. Използвайки своята лира и красивото си пеене той успя да бъде воден - от Харон (фериботника) и от Цербер (пазител на входа на Хадес) – в присъствието на Персефона, кралицата на подземния свят. Тя също беше очарована от музиката му.
Орфей и Евридика обединени завинаги...
Орфей успява да постигне споразумение с Персефона да върне Евридика към живота, но при едно условие. По време на пътуването си от подземното царство Орфей трябваше да остане пред Евридика, без изобщо да се обръща да я погледне, докато слънчевата светлина не я огрее напълно. Орфей прие, но не се довери на Персефона. Той се страхуваше, че вместо любимата му жена зад него стои демон.
Той не се съпротивлявал и преди да излезе от пещерата се обърнал да погледне жена си. Но слънцето не беше осветило напълно Евридика, липсваше само един крак. Така нимфата изчезнала от погледа на Орфей, достигайки завинаги в света на мъртвите. Болката на Орфей била огромна и той започнал да свири музика, която разплакала дори боговете. Вакханките, непостоянни същества, се влюбиха в него, но Орфей не се поддаде на опитите съблазняване .
За отмъщение вакхите го убили и разпръснали останките му навсякъде. Това тъжно събитие обаче позволява на Орфей и Евридика да се срещнат отново в подземния свят. Този път щяха да останат заедно завинаги. Оттогава е възможно да чуете звука на красиви мелодии, носещи се из горите и поляните.
