
Всеки от нас има различни нужди, както Маслоу обясни добре със своята пирамида. Някои са основни нужди като хранене и защита, други засягат взаимоотношения като напр привързаност и признание. Емоциите ни помагат да задоволим нуждите си, тъй като ни помагат да оцелеем и да правим разлика между опасна ситуация и такава, която ни причинява благополучие. Те ни подтикват и мотивират да общуваме и да общуваме с другите.
По този начин емоциите стават наши неразделни спътници. Понякога обаче се изморяваме да са до нас ден и нощ. За да постигнем по-добро вътрешно съжителство, трябва да се научим да ги управляваме.
Ние съществуваме и общуваме благодарение на емоциите
Емоциите са необходими за оцеляването; една от основните им функции е да ни подготвят физиологично за действие. Много животни имат ефективно емоционално поведение, тоест определени емоции ви позволяват да действате незабавно. Това е може би най-важният начин, по който нашите емоции ни помагат да задоволим нуждите си.
Например, когато се страхуваме, след като видим змия преди дори да се замислим дали е отровен или не, тялото ни вече е реагирало . В този случай пулсът се ускорява, за да получи повече кръв към мускулите и да ни накара да се движим, за да избягаме от евентуална опасност. Следователно, ако трябва бързо да изоставим ситуация, ние не губим време в мислене и увеличаваме шансовете си за оцеляване.

Емоциите предават информация на другите за това как възприемаме и интерпретираме стимулите вътрешни и външни. Като цяло голяма част от тази комуникация се осъществява чрез невербална комуникация. Този тип комуникация е по-бърза, естествена и интуитивна от вербалния език. По този начин, дори и да не е нашето намерение, предаването на емоции оказва влияние върху другите.
The емоции те ни служат като ориентир тъй като те ни дават ценна информация за всяка ситуация. Те ни помагат да разберем дали преживяването е удобно в зависимост от това дали се възприема като приятно или неприятно. По този начин ще искаме да го повторим или да го избегнем. Следователно емоциите са като вътрешен компас, който ни помага да се ориентираме и да хвърлим светлина върху това, което е важно.
Емоциите ни помагат да задоволим нуждите си
Емоциите не са нито положителни, нито отрицателни, някои са просто приятни (като щастие), докато други са неприятни (като гняв и импотентност). Всички емоции имат цел, валидни са и необходими.
Ако не се чувствахме ядосани, щяхме ли да се защитим? Ако не изпитвахме тъга, бихме ли могли да асимилираме загубите? Ако не бяхме уплашени, как щяхме да осъзнаем, че сме изправени пред опасност? Ако не сме изпитали щастие, как ще знаем какво ни причинява благополучие и след това ще повторим преживяването? Нека оставим емоциите да изпълняват своята функция и да ни водят!
4 стратегии за регулиране на емоциите
Хубаво е емоциите да ни водят, но трябва да намерим правилния път. Не можем да се оставим да бъдем ръководени само от инстинктите, без да обръщаме внимание на мислите си. Усещането на всякакъв вид емоция е полза, но до определен момент. Не можем да позволим на емоцията да ни завладее, без да си позволим да излезем от нея. Ето защо трябва да знаем как да ги управляваме. Следните стратегии ни помагат да ги регулираме:
Разпознайте
Осъзнаването на емоцията, която изпитваме, ни помага да я управляваме. Да знаем как да различим например дали сме тъжни или ядосани и да можем да разпознаем конкретната ситуация или мисъл, която е породила тази емоция, ни дава повече информация, за да действаме съответно. Осъзнаването на нашите емоции ни помага да ги разпознаем в другите и следователно да бъдем повече емпатичен .
Толерирайте
Както казахме, има емоции, които смятаме за неприятни, като тъгата, които обикновено се опитваме да премахнем от нашия емоционален репертоар. Трябва обаче да се научим да ги толерираме. Емоциите идват и си отиват... като морските вълни. Всичко си има своя ход. Ако сега сме тъжни, това не означава, че трябва да сме тъжни завинаги или че сме тъжни хора.
Саморегулирайте се
Ние сме способни на саморегулация. Както Грийнбърг (2000) обяснява, познаването на емоциите носи лична яснота и самоконтрол. Ако разберем, че директната битка срещу нашите емоции е безполезна, можем да имаме по-голям контрол над тях. Това означава не само да оставим усещането да изчезне с течение на времето, но и да се опитаме да оставим настрана негативните мисли, които го правят по-интензивно, да се разсейваме, така че да намали интензивността му, да контролираме импулсивност забавяне на удовлетворението и т.н. По този начин ще се погрижим за себе си и ще увеличим благосъстоянието си.
Изразявайте и общувайте
Освен че имаме собствени ресурси, ние наистина можем трябва да изразим емоцията и да я съобщим на хората около нас.

В крайна сметка емоциите ни помагат да задоволим нуждите си и ни насочват как да действаме. Те са много ценни, защото благодарение на тях можем да оцелеем и комуникация с други. Първо възприемаме емоциите и след това решаваме как да реагираме, като по този начин носим отговорност за действията си. Затова нека се опитаме да бъдем последователни с нашите усещания и мисли. И най-вече, нека го правим по асертивен начин, тоест зачитайки нашите нужди и тези на другите.
 
             
             
             
             
             
             
             
             
						   
						   
						   
						   
						   
						   
						  