Съдбата, известна още като съдба или съдба, не прави домашни посещения . Ако искаме да го срещнем, трябва да излезем и да го потърсим. Можем да се убеждаваме, че реалността е там, за да задоволява желанията ни като с магия, но истината е, че това, което искаме, никога няма да се сбъдне, ако не запретнем ръкави, за да го осъществим. А понякога дори да запретнете ръкави не е достатъчно.
Можем да кажем, че най-хубавите моменти са тези, в които поемаме юздите на живота си, тези, в които решаваме и поемаме във владение съдбата си. Защото вместо да се молим на Вселената или да чакаме планетите да се подредят, трябва да имаме ясна представа какво искаме да постигнем и да запретнем ръкави, за да се огъваме съдба на нашата воля.
Намерете съдба, каквато искате, защото никога няма да разберете кога ще дойде съдбата на смъртта.
-Анонимен-
Ние създаваме съдбата с нашите решения
Ние създаваме съдба с всяка една стъпка, която правим и с всяка една избор какво правим. И все пак твърде много хора са убедени, че нещата ще се случат просто като се оставят да бъдат отнесени от течението. Но от тази гледна точка нищо не може да се очаква. Единственият начин да получим това, което искаме, е да се борим за него.
От друга страна има хора, които вярват в това всеки човек идва на този свят с определена съдба . Според тази концепция всички имаме a обективен съобщения за доставяне и работа за вършене. Нямаше да сме на света случайно, съществуването ни щеше да има много конкретна цел.
Всеки от нас има собствена съдба, изтъкана според взетите решения и избори. Единственият императив трябва да бъде да го следвате, да се борите за него и да го приемете. Всеки от нас трябва да прави това, което смята, че е най-добро за себе си във всички моменти от живота си.
Трябва да
– Стив Джобс-
Съдбата: суеверие или реалност?
За да стигна до същината на статията оставяме ви а приказка който анализира как съдбата може или не може да повлияе на живота ни . Надяваме се да ви хареса.
Давид беше изключително благочестив и наблюдателен човек. Набожен и вярващ евреин. Една нощ, докато спял, насън му се явил ангел.
– Давид – каза му ангелът – Идвам от небето, за да ти изпълня едно желание . Бог е решил да те възнагради и ме изпраща да ти кажа това послание. Можете да поискате каквото си пожелаете и когато се събудите, то ще се сбъдне. Когато отворите очи, ще си спомните всичко, което се случи тази вечер и ще сте сигурни, че не е продукт на вашия ум. Така че въпрос. Какво искаш повече от всичко на света?
Дейвид се замисли за момент, преди да си спомни въпрос, който го тревожеше от известно време. Ставаше дума за собствената му смърт. Насърчен от ангела, той попита:
– Искам да ми кажеш точно кой ще бъде денят и часът на моята смърт .-
Докато го слушаше, ангелът пребледня и се усъмни.
– Не мисля, че мога да ти кажа.
– Ти каза, че мога да те питам всичко. Е, това е, което искам.-
– Казах също, че това е награда за вас. Като ти кажа това, което искаш от мен, ще живееш като нещастник, броейки дните, които те делят от смъртта. – отговорил ангелът. – Това не би било толкова награда, колкото наказание . Изберете нещо друго.-
Дейвид се замисли дълго време. Понякога обаче когато идеята за смъртта се прокрадва в главата ви, е трудно да я изкорените.
– Все още искам да знам кой ще бъде денят на смъртта ми.-
Ангелът разбрал, че е невъзможно да накара човека да се отклони от желанието си и че ако не му отговори, ще се провали в основната си цел, а именно да му угоди реши да му угоди.
– Тъй като сте добър човек и добър евреин, ще имате честта да бъдете сред онези, които имат късмета да умрат в най-святия ден от седмицата. Ще умреш в Шабат .-
След като произнесе тези думи, ангелът изчезна, докато Давид спокойно продължи сън до следващия ден.
Когато се събуди точно както беше предсказал ангелът, той все още имаше спомен за това, което сънуваше жив в главата си. Освен това той чувстваше привилегията да бъде единственият човек, който знае предварително деня на смъртта си.
През следващите дни всичко вървеше добре, докато дойде петък. Докато се подготвяше за пристигането на събота, Дейвид започна да трепери.
Може ли тази събота да е денят, предсказан от ангела? Затова ли точно в този момент ангелът му се яви в съня му? Какъв беше смисълът да отиде в храма в последния ден от живота му? Тъй като така или иначе щеше да умре, можеше да си остане вкъщи. Дейвид разбра, че е направил грешка. Знаеше нещо, което би предпочел да не знае, тъй като информацията, която имаше, само щеше да накара него и тези, които обичаше, да страдат.
След като помисли, човекът намери решение. Четеше Тората всеки петък вечер и нямаше да спре, докато не се появи първата утринна звезда тъй като никой не може да умре, докато чете свещената книга.
Така и направи. Минаха два-три месеца и събота сутрин докато Давид четеше свещената книга на Тората без да спира, до ушите му достигна гласът на някой, който викаше в отчаяние:
– Огън! Огън! Къщата гори. махай се Всичко пламва бързо.-
Беше Шабат и Давид си спомни добре посланието на ангела. Но в същото време си спомни и това Зоар гарантира, че всички са в безопасност, докато четат Тората и за да се убеди в това, той повтори:
-Нищо не може да ми се случи, аз чета Тората.-
Но гласовете, идващи от улицата, продължаваха.
– Чувате ли ни хората от тавана? Излезте сега, преди да е станало твърде късно! Скоро!-
Дейвид трепереше. Всичко това се случваше, защото той се опитваше да се спаси и да измами съдбата. Но сега той беше на път да умре като жертва на собствения си опит да спаси живота си.
– Може би има още време. – каза си той накрая. И затваряйки книгата на Тората, той погледна към стълбите и получи потвърждение, че огънят все още не е достигнал там. Решил да слезе и така да избегне сигурна смърт. Той хукна надолу по стълбите, прескачайки стъпалата две по две; и така си беше в крайна сметка той се спъва и се търкаля надолу по стълбите, докато стигне до пода не преди да удари главата си точно на последното стъпало.
Дейвид умря онази събота, без дори да го разбере пожарът беше в съседната къща и никога нямаше да стигне до неговата . Загрижеността му за съдбата го кара да умре преждевременно.
